Защо станахте учител?

Завърших през 1965. След завършването имах възможност да остана в „Кремиковци“, но с жена ми решихме да отидем в Горна Оряховица, където не съм предполагал, че учителството ще ми стане призвание. По разпределение преподавах аналитична химия, която има теоретична и практическа част. По време на практическата, учениците имаха възможността да си покажат „магариите“. В моя клас имаше двама проблемни ученици, но при мен не посмяха да направят някоя глупост. Не знам защо, може би заради стойката, маниерите, излъчването ми. Може би съм останал в съзнанието на някого с лошо, но цялостно не съм имал проблеми с учениците, няма какво да делим. В общи линии, на тази възраст, аз съм 40-ти набор, ми доставя голямо удоволствие да направя връзка с мои ученици – това е велика работа. Учителството е голяма работа! Но то за мен никога не е било товар. Даже винаги съм предпочитал да имам първи часове. Много ми тежеше, че сме на две смени, особено в училище, в което извънкласните допълнителни занимания са от голяма важност. Чувстваш се съпричастен към учениците си и усещаш уважението и любовта им.

Бихте ли ни разказали нещо за учителския колектив по време на Вашия стаж?

Намирам разлика в това, че преобладаващи в учителския състав бяха мъжете. По мое време всички математици бяха мъже, физиците бяха Великов и Василев. Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против колежките (смее се), но това оказва влияние. Феминизацията в днешно време не е добър вариант, защото контактите на децата са различни с мъжете и с жените- колежките често издребняват и макар да преподават не по-зле от колегите си, липсва нещо, може би връзката с учениците. Аз например с всеки клас си имах приказка, когато влизах в час, и според мен това оказва голямо влияние на възпитанието. Не съм имал дразги с почти никого и общо взето с всички бях близък. Много често се събирахме колектива на най-различни места и често канехме интересни гости на нашите срещи – актьори, писатели, учени, т.н. И освен това ходехме и на много бригади, които аз мразех, защото беше голяма отговорност и винаги се стремях да свършим работата както трябва, но това безспорно ни е сплотило.

Какво отличаваше ПМГ от другите училища?

Огромно влияние оказват средата и обкръжението, които имаш. Имам приятели, чиито деца не са на „ти“ с математиката, идват именно заради средата. Защото 25-те съученици те теглят нагоре, за разлика от други места, където има например 5-ма амбицирани и будни ученици. Във всички области са на висота учениците, не само в научната. Ако направите една анкета, ще видите, че много от тях са се реализирали чудесно. Също така си спомням, че в ПМГ беше сложен един от първите компютри, благодарение на неуморните усилия на господин Високов, който освободи една огромна стая, за да направи място за машината, вие не може да си го представите, и нае 2-ма души персонал да го поддържат. Оставяхме и тримата първенци по информатика- на практика, да се учат. Понякога и аз ходех да играя шах на този компютър, спомням си как учениците, които бяха доста по добри в тази област от мен, го бяха настроили така, че нивото на игра се равняваше с уменията на Гари Каспаров. А как се побеждава един шампион по шахмат (смее се).

За промените в образователната система.

Едно от нещата, по мое мнение, които съсипаха образованието, е създаването на 12-ти клас и специализирането в УПК, които правеха този клас лесен и сравнително лишен от смисъл. Спомням си, че преди това, в 11-ти клас, всеки един ученик беше опънат като струна. Влизах в началото на годината в класа (математически профил) и питах учениците кой от тях ще кандидатства с Химия. С тях започвах специализирани уроци, а останалите ги оформях до към февруари месец, за да се подготвят по своите профили. Химиците оттам насетне ги „съсипвах“ и ги правех на 100% готови като знаех нивото на всеки един от тях и ако не бях доволен, понякога се налагаше да сезирам родителите (смее се).

За отсъствията от училище.

Доколкото се отнася за проблема с извинителните бележки, знаете ли аз как го реших? Имаше двама, които направиха грешката много скоро след едно тяхно боледуване отново да отсъстват. Аз съответно се усъмних, особено като видях реакцията на съучениците им и звъннах на родителите. А те щяха да паднат като чуха, че децата им са болни. И още на следващата родителска среща обявих, че дори и от министъра на здравеопазването да получа извинителна бележка, няма да я призная, освен, ако и родител не се обади. А ако вече и родителят е съучастник, тогава няма смисъл изобщо да се занимавам. А от друга страна, ако получа обаждане от родител и помоли детето да отсъства по някаква друга причина, какъв е проблемът?

Защо Ви обичат учениците?

Кажете някоя тайна, която сте използвали, за да привличате внимание!

Като ми зададохте този въпрос, аз се замислих и си дадох сметка, че аз никога не съм се държал с учениците така, че да ме харесват. Не съм го имал за цел, а винаги съм си вършел работата. Но въпреки това, всеки един е усещал, че аз съм близък с него, особено тези, на които съм бил класен, защото там връзката е по-специална.

Бихте ли обяснили успеха си като учител и причината за изграждането на авторитета, който имате?

Всеки се бори за място под слънцето. В зависимост от това как поставя себе си и какъв начин е намерил за уместен, всеки учител се бори да спечели уважение и място в съзнанието на ученика. Аз никога не съм се оплаквал, че не ме уважават. Много от сегашните ви учители са мои бивши ученици, мога да ви дам и конкретни примери. Първата биологична паралелка, на която бях класен, завърши със среден успех 5,85. През моите ръце са минали толкова умни и кадърни ученици, че за мен е парадоксално как държавата е в такова състояние, при наличието на толкова умни деца.

За годините извън България.

Бях 4 години в Прага, върнах се 1994г. и сега си давам сметка, че чехите, за тези няколко години, които пребивавах там, пред очите ми, направиха това, което ние още не сме успели. Но те са от друго тесто направени – българинът е много политически елементарен, лесно се поддава на манипулации.

Бихте ли отправили послание?

Нека учениците да се реализират по възможно най-добрия начин като умни деца и да намерят такава професия, която да я работят с удоволствие! Аз никога, абсолютно никога, не съм влизал в час с мисълта, че не ми се влиза там. Нека парите не са определящ фактор!