Откога преподавате в гимназията?

От 1984-та година съм започнала като учител по програмиране. Долу, в сградата на сегашната Езикова гимназия, имаше една средноголяма машина, която работеше с перфокарти, не знам дали сте виждали какво е това, и там работехме с учениците по програмиране. След това първо в нашето училище бяха направени компютърни зали с 8-битови компютри и аз продължих да преподавам. Виждали ли сте такова? То е в музеите вече… (смее се). До 1993-та година с това се занимавах и после преминах на математика. Знам, че информатиката е по-забавна за учениците, по-голяма част от тях се интересуват от нея, но реших, че за мен е по-голямо удовлетворение да работя като учител по Mатематика.

Как решихте да станете учител?

Аз исках да стана учител! Когато отидох да следвам в Софийски университет, имаше три години общо обучение на випуска, след което се разделяхме на специалности, но аз още от преди това бях решила, че искам да съм учителка. Майка ми беше учител по Математика, освен това имах и много добър учител по Математика. Mоже би това ме насочи и не съжалявам. И досега си обичам работата, въпреки че поколенията се променят, законите се променят, не стават по-добри за образованието, но е голямо удовлетворение като срещнеш учениците след една, пет, десет години и дори един да има, който да каже: „Благодаря, госпожо!“ или- „Без Вас, госпожо, нямаше да се справя в университета!“. Имам един пресен пример от миналогодишните 12-ти „а“ клас с едно момче, което не беше особено добро по математика, но не беше глупаво, в общи линии няма глупави– има много мързеливи (смее се). Мързелив до безкрай, но аз го напъвах, напъвах, влезе в университет и като дойде при мен, той ми каза: „Госпожо, добре, че бяхте Вие да ме ръчкате да уча, иначе без Вас нямаше да мога да се справя в началото, с първите стъпки.“ Ето един такъв ученик, който не е влюбен в математиката, да ти каже тези думи, е голямо удовлетворение!

Може ли да ни разкажете нещо за колектива, когато постъпихте в гимназията?

Бяхме малък колектив, понеже тогава бяха само по четири паралелки на випуск и мога да ви кажа, че като дойдох като млада учителка, родом не от Търново, учила съм в плевенската МГ, колегите ме посрещнаха с усмивка, с желание да ми помогнат и наистина бяха чудесни години. Сега, като станаха повече паралелки, с по-голям колектив, някак си не можеш да комуникираш с всички на едно и също ниво. Времето, демокрацията, промениха хората. И сега има такива учители, чиято цел е да научат учениците, а не просто да отчитат дейност, но последните вече преобладават – просто си вършат работата, без да влагат сърце. Това си е до човека! Но безспорно, хората много се промениха, вие не сте живели по онова време, но нещата цялостно бяха по-открити тогава, говорихме си в лицето, без някой да прави нещо зад гърба на другия.

Какво Ви е мнението за днешните млади учители?

Малко от тях приемат учителската професия за свое призвание, много малко. Но има и такива, които не са особено добре подготвени, но приемат нещата сериозно и работят за своето усъвършенстване. Много от тях не се вписват в обстановката и си тръгват. Заплащането също е голям проблем– например един информатик ще си намери работа, която е двойно и тройно по-добре заплатена.

Смятате ли, че и учениците се променят?

Разбира се, времето се променя, ситуацията в страната се променя, поколенията се различни, но лошото е, че промяната е към нежелание да се учи. Когато ме питат защо учим математика, аз им отговарям, че почти нищо от ученото няма да им влезе в приложение в живота, но математиката развива мисленето. Всяка една наука си има своите логически връзки, които развиват мисленето. Дори и езиците. На това трябва да се научиш– да изпълняваш алгоритми. Но днешните ученици са все по-малко заинтересовани.

Според Вас кое отличава тази гимназия от останалите?

Отличава я това, че с нашите ученици малко са тези зрънца, които пречат на работата. Повечето ученици са такива, че може да не учат много, но знаят как да се държат. Знаят, че ако положат някакво усилие, то ще бъде оценено. Виждате и по успехите на гимназията, че сме най-добрите в област Велико Търново.

Смятате ли, че това положение на „най-добри“ сега е различно от това на „най-добри“ преди 15 години?

Да, промените се дължат на учителите, на учениците, промените, които станаха, демотивират и двете страни. Все по-трудно става да накараш някой ученик да направи нещо. С годините започнах да сравнявам поколенията и си спомням как се карах на първия си випуск след демокрацията, че не учат, но мина време, завършиха, реализираха се успешно и след като поех следващия си випуск, съжалих, че съм им се карала (смее се). Дори им се извиних на последвалата сбирка на випуска. Най-голямото удовлетворение от учителската професия е това– като се срещаш с ученици, да не те подминават по улицата, да са с отворено сърце!

Как стои при Вас въпроса за любимците? Има ли някакво специално отношение и дали трябва да се показва?

Нали знате, в един клас, един е добър по един предмет, друг по друг предмет и т.н. Обръщам внимание на добрите математици, защото те искат повече да научат, но това не означава, че по някакъв начин ще ги толерирам пред останалите– ако някой иска да ме пита нещо, веднага му отговарям. Лошото е, че тези, които не се интересуват от математика, не задават въпроси. Но любимци- в никакъв случай. Има например едно момче, което преди 10-тина години стигна до национален кръг на олимпиадата по Математика, не знам дали знаете колко трудно става това и на него му казвах, че ми е „звездичката“. Но само това, а той все пак беше постигнал най-големия успех.

Имате ли някой трик, с който да привличате вниманието на учениците?

Нещо специално, не. Правя леки забележки, по принцип под формата не шега, но за всеки клас е различно. Трудно е, особено по Математика, да се привлече вниманието на целия клас. Опитваме се!

Променили ли сте нещо в методите си на преподаване през годините?

Има нещо, което вече е забранено от закона, но преди давах на учениците си да решат по една задача за 10-15 минути, без предупреждение. Те знаят, усещат предварително, особено като минат 8-ми, 9-ти клас и вече са нясно горе-долу кога – какво ги очаква (смее се). Това съм го научила от един академик в СУ, който не ми е преподаваше, но беше прочут и следователно аз отидох на негова лекция. Още с влизането си той каза всички да извадят по едно листче и да напишат определението от миналата лекция. Аз стоях сконфузно и той се обърна към мен: „Госпожице, Вие защо не пишете?“. Аз изтъкнах това, че съм само слушател и той остана много доволен от този факт. Студентите му в последствие ми поясниха, че това е редовна практика при тях и разбрах, че е много полезно, защото студентите не ги изпитват, няма текущи оценки и като отидеш после на изпита, ти се вижда много материала за учене. И затова по-добре е така, малко по малко, на час по лъжичка (смее се), за да може да се поддържа форма. Същото е и в училище. Имах дори един ученик, програмист, който на свободни начала водеше курс за млади програмисти и ми се похвали в последствие, че използва същия метод. А в днешно време го наричаме „20-минутка“.

Разкажете някоя забавна история от училище, най-яркият Ви спомен?

Най-яркият ми спомен е, когато започнах работа– в нов, непознат град, като млада учителка, особено в МГ. И сега се развълнувам като се сетя как тези хора ме посрещнаха с отворено сърце. Иначе сигурно има весели неща, за които в момента не мога да се сетя. Ние бяхме един наистина задружен колектив. С промените в закона се случи така, че имахме 15 парелелки в един випуск, беше кошмарно. Лошото е, че ни засипват с бумащина все повече и повече и ни стъжняват живота.

Смятате ли, че има какво да се промени в учебните планове по Математика?

Новите учебни планове са много добре направени, особено за 8-ми клас, има много неща, които децата лесно могат да възприемат, например комбинаториката е изместена от 10-ти в 8-ми клас. Също така в профилираната подготовка в 11-ти клас е засегнат модула „статистика“ в по-голям обем, отколкото досега, което е добре, защото сега се учи много повърхностно. Това, което не ми харесва, е, че материята може да бъде много по-разчупена, по-достъпна за учениците. Затова и задават въпроса: „За какво ми е тая математика?“ (смее се).Не се вижда пряката връзка, винаги е по-интересно да пипнеш нещо, да бръкнеш в нещо, да пуснеш алармата на училището (смее се), но математиката си има своята красота.

Смятате ли, че в един клас, учениците, които нямат интерес към математиката, дърпат останалите надолу?

Да, вярно е. Затова обръщам повече внимание на тези деца, които искат да се развиват и условието ми към другите е да не ми пречат. Щом не искат, аз на сила няма как да им налея математиката в главите. Като не им е интересно– получават си съответните оценки. Има и такива, които и тройката ги задоволява. Ако съвсем нищо не знае- и на изпит оставям. Съвременните технологии много ни бъркат– пускаш си контролното във фейсбук и ти го решават. Един пример- идва един деветокласник при мен, със задача от материал, който още не сме вземали. На мен вече ми е ясно, питам го чие контролно решава и като не знае задачите, как изобщо ще го реши. Съответно отказах да бъда съучастник в преписване (смее се).

Като застанете отпред, виждате ли всички както правят, с какво се занимават?

Най-редовно прибирам мобилни телефони, всичко се вижда. Какво друго може да направим? Говори се, че в някои страни телефоните се оставят в личното шкафче на ученика и се ползват само в междучасията. Всяко ново поколение измисля нови и нови методи за преписване.

Успявате ли да наваксате?

Невинаги (смее се), но например има ли нещо по-ново от това да се пусне във фейсбук?

Има, но няма да предаваме съучениците си! (смеем се)

С появата на новите технологии вече не мога да ползвам задачите си от предходните випуски, защото те вече някъде са оповестени, изтича информация. Да не говорим от клас в клас... Това неимоверно удължава проверката, вкъщи постоянно ми се сърдят, защото съм била на работа, а като се върна, отново работя. Някои чиновници и хора, които са на твърдо работно време и не си носят работата вкъщи, не го разбират това. Едно е да хлопнеш вратата зад себе си и вече да си само с личния си живот, друго е да вършиш другата работа. Така е при нас.

Смятате ли, че учителството Ви поддържа с млад дух?

Вярно е, комуникацията с умни млади хора поддържа духа млад! Това е, всеки човек трябва да изпитва удовлетворение от работата си, а не да се гледа само финансовият въпрос. Човек, разбира се, не може да живее само от въздуха (смее се), има нужда и от материални блага.

Смятате ли учителството за Ваше призвание?

Да, имала съм възможността да променя професията си. Имаше момент, в който се търсиха много програмисти, а аз съм работила с машини, компютри, програмирала съм, но не исках цял живот да стоя пред компютъра. Това не ме привлича. Имало е моменти, в които ми е било тежко, но никога не съм съжалила за избора си да бъда учител. В някои случаи, ако приемем, че трудът ми е една тухлена постройка, изградена тухла по тухла, тя понякога рухва– аз преподавам, обяснявам, а учениците нищо не попиват. Как ще се почувствате, ако някой разруши стената, която сте направили? Важното е да сме съградили нещо!

Бихте ли отправили послание към учениците и учителите, които в момента са в ПМГ?

Бъдете всеотдайни в работата си, нека намерите вашето призвание, а ние, учителите, да продължим с усмивка да ви учим! Невинаги е с усмивка, но да се надяваме да е така по-често(смее се).