Ясен се събуди.Както всяка сутрин, не се почувства отпочинал, а по-скоро като ударен с тухла в главата.Той продължи да се излежава – нямаше намерение да става от леглото.Не искаше да става от леглото, защото знаеше какво го чака – още един напълно безсмислен ден.
След около 10 минути той реши да се надигне и да погледа телевизия. Естествено ни откри нищо, което да грабне вниманието му. Засили се към интернет, но там попадна единствено на скучни статии и повърхностни коментари. А всичките му приятели бяха или заети, или на почивка…
Цял ден той убиваше времето в четене на стари вестници и списания, останали от преди месец-два.А щом навън се смрачи, Ясен, вече тотално изнервен, отиде да вечеря.
Ресторантът беше претъпкан, което допълнително задълбочи лошото му настроение.Навсякъде около него хората се смееха и забавляваха.След като се нахрани, той си поръча халба бира.Вече на масата, той я притисна с дланите си и се загледа надолу към нея.Ясен пиеше бирата бавно, като не надигаше често халбата.И така, загледан в нея, той се стараеше да не мисли за жалкото си лятно ежедневие…
Докато вървеше към дома си, Ясен започна да се самосъжелява – неговата отпуска се беше превърнала в досадна страница от живота му.Вместо действително да си почине, той изпитваше единствено скука.А не искаше да се връща на работа при всичкия този стрес.Както беше умислен в своите си проблеми, мъжът чу зад себе си някакви странни звуци.Първоначално се опита да ги пренебрегне, но те се усилваха повече и повече, докато той успя да различи, че това е погребален марш.Бавен и монотонен, той изпълваше въздуха край Ясен, обгръщаше го със своята хладна прегръдка и караше тъмнината да изглежда смъртоносна.Мъжът потрепери.Музиката се засили още.
Тръпки побиха по гърба му и той ускори крачка.Помъчи да се успокои с факта, че вероятно има рационално обяснение, но това не стана.Цялото му тяло беше настръхнало от уплаха, той се чувстваше наблюдаван, застрашен, заплашен.Тогава Ясен погледна през рамо и забеляза група хора с маски, носещи сребрист ковчег, да се приближава към него.За момент застина без да знае какво става.Тогава паниката надделя и с всички сили побягна напред към безразличното спокойствие на своя апартамент.
Ясен отвори очи.Слънцето го заслепи и той осъзна, че всичко това и било само един кошмар.
През целия ден той не спря да мисли за съня си.Не можеше да се отърси от чувството, че това е било реалност – толкова истински беше преживял шокът от погребалната процесия в тъмнината.Опита се да си намери някакво занимание, но каквото и да вършеше образът на сребристия ковчег се оказваше пред очите му.
След поредното видение на страховитата гледка, мъжът отиде до мивката и пусна силно водата.Започна да облива лицето си с шепи.Когато се почувства достатъчно освежен, Ясен понечи да затвори крана.Това обаче не стана.Той опита пак, но резултат нямаше.Тогава рязко дръпна дръжката и тя се строши в ръцете му.Водата шуртеше с все сила, а той нямаше никаква идея какво да прави.Напрежението влоши ситуацията.Той започна да се върти и да се чуди как да поправи нещата, но не намираше изход.Още малко и водата щеше да прелее на пода.Мъжът изтича да поиска някакви инструменти от съседите.Позвъня на вратата, но никой не му отвори.Тогава Ясен позвъня на всяка врата в блока, но никъде никой не се появи.Сякаш всички бяха изчезнали ненадейно.Той изпадна в паника и започна да притичва от врата на врата и да звъни отново и отново.Но нищо не се случваше.Върна се в апартамента си, влезе в банята и видя как от мивката по пода течеше червена гъста кръв.
Ясен се стресна.Явно и следобедните му дремки се превръщаха в ужасяващи кошмари.
Добре, какво му ставаше? Защо сънуваше всички тези неща? Защо те изглеждаха толкова действителни и истински?! Той нямаше отговор…
Ясен не искаше да мисли и затова излезе навън да потича.
Колкото и да бързаше напред, когато погледнеше през рамо, погребалната процесия винаги се оказваше зад гърба му.Но той не се отказваше – тичаше с всички сили.Ала тя го следваше – нямаше измъкване.Пътят пред Ясен сякаш беше безкраен – крайната цел така и не се появи.Той вече започваше да изпада в шок.Сърцето му щеше да се пръсне, краката му не го държаха, задъхваше се, а процесията беше неотлъчно зад него.Мъжът се опита да продължи, но се спъна, падна и усети как не може да се изправи.Опита се да пълзи напред, но хората от процесията го наобиколиха.Един от тях сложи ръка върху главата му и Ясен усети как пропада.
Размърда се.Навсякъде беше черно.Започна да движи ръцете си и осъзна, че е в капан.Беше в нещо като кутия…Ковчегът! Той беше в сребристия ковчег! Той започна да удря по стените му, но нищо не ставаше.Нещо го подпираше…Ясен беше погребан жив! Този факт го срази, шокира го, замая го.Накара го да се почувства напълно безпомощен.Очите му се напълниха със сълзи.Да, той беше затворен на два метра под земята, нямаше да може да излезе, щеше да се задуши и да умре в този ужасяващ мрачен затвор.Ясен затрепери и заиздава звуци на агония.Но болката сякаш го озлоби.Той започна да се върти, да се мята и да блъска с всички сили по стените.Стенанията се превърнаха в яростни викове.Ясен изпадна в бяс.Ударите му ставаха все по-силни, докато той не проби капакът на ковчега.Това беше фатално…Пръстта за един миг се свлече към него и го затисна. Силата го напусна.Ясен вече не усещаше тялото си, не можеше и да диша.Той се отпусна и попадна в хладните ръце на смъртта…
Изведнъж Ясен отвори очи.Нищо от това не му се беше случило.В този момент една мисъл премина през главата му:
“Добре, че сънищата съществуват, за да разнообразят малко този пълен със скука свят.”