Коледа… по нашенски

-Добър вечер! Вие сте с вечерната емисия новини “ПМГ и у Вас“.
-Добър вечер, моето момиче! Зън, зън, зън … Честита Нова година!

-Хайде бе, Дядо Коледа, че ни чакат!

-Майка ми иска да съм там- било традиция Коледа да се посреща с цялото семейство. Тя не осъзнава ли, че вече съм голяма за тези детински празници и бабини деветини?!

Коледен поздрав за публиката!

Коледни пожелания за здраве, радост, щастие и успехи!

Ден на народните будители

На първи ноември българският народ отбелязва празника на народните будители. На него си спомняме за делото на революционери, книжовници, просветители и всички онези, допринесли за възраждането на българския дух и стремежа към книжовност и духовност. Денят е един от официалните празници в Република България.
Корените на празника ни отвеждат до годините след Първата световна война. Тогава, на 28 юли 1922 година Министерството на народното просвещение излиза с решение, според което датата 1 ноември е определена за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. Предложението е внесено от Стоян Омарчевски, част от кабинета на Александър Стамболийски, по идея на видни интелектуалци като Беньо Цонев, Стоян Чилингиров, Александър Радославов и други. По този начин се слага началото на традицията, която бива прекъсната единствено в периода 1945-1992 година от комунистическия режим в България
От 1992 година се възобновява традицията на празника и денят е обявен за неприсъствен за всички учебни заведения в страната. От 2002 година се изпълнява ритуал по издигане на на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и извършване на тържествена смяна на караула.
На празника се почита живота и делото на личности като Свети Иван Рилски, братя Миладинови, Софроний Врачански, Паисий Хилендарски, Петър Парчевич, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и редица други, определяни като будители на българския народ.
Първи ноември е и ден на българската наука и българската журналистика.


Презентацията може да намерите тук.

НАЦИОНАЛНИ ОТЛИЧИЯ ЗА ПМГ „ВАСИЛ ДРУМЕВ“

Ученици и учители от Природо-математическа гимназия „Васил Друмев“ участваха в ХХІ национален конкурс „Ние сме във времето и времето е в нас. То нас обръща и ние него“, организиран от Национален клуб „Родолюбие“.

За своето есе „Помниш ли, помниш ли … своя род и език“ Теодора Владимирова Петкова от ХІ А клас получи грамота за отлично представяне. Такава бе дадена и на нейния научен консултант Камелия Станчева.

С отличия за методическа разработка на тема „Клубната дейност по проект „Успех“ – възможности, предизвикателства и реализация“ в раздел „Мисия учител“ са удостоени Деян Друмев и Камелия Станчева.

Една любовна илюзия

За твоите очи бленувам,
които всяка нощ сънувам.
За устните ти аз копнея,
за които вечно ще милея!
Умирам очите ти пак да зърна,
преди отново да се превърна
в нежен бисер непокътнат,
погубен и забравен…
Искам при теб да съм сега,
в прегръдките ти аз да се топя
и от целувките ти да се пренеса
в морето на любовта!
Къде си ти, любов, погубена?
Ела, намери ме и отнеси ме,
надалеч от този свят обикновен,
за да бъда във вечния ти плен!
Макар и да боли, искам те -
да добие животът ми смисъл
и да изтрия тази тъга
на една вечна самота!
Ела, любов, при мен сега!
Призовавам те на глас, ела!
Не ще се откажа от теб така!
Макар да знам, че си илюзия!

Posted in Без категория

Блян

Имам те, и пак те искам.
Да си с мен едно в нощта.
Сгушена, във теб да се притискам.
Изгубена в момента и във вечността..

Да ме докосваш нежно,
косите ми да галиш,
на мойте устни вечно
с усмивка усмивката да палиш.

Да ме гледаш право във очите
с поглед топъл, пълен със любов,
и да искаш само ти да спреш сълзите-
със целувка плаха – лек безмълвен зов.

Но ронят се една след друга,
макар да съм с усмивка на уста.
Се питам аз дали не съм в заблуда,
дали сега съм в реалността…

Posted in Без категория

Какво е любовта ?

Какво е любовта за мен -
може би съм в плен.
Всеки за обич е роден.
Някога от нея ще бъде поразен.
Някога ще срещнеш любовта.
Няма да остане твоята мечта.
Сърцето ти от обич ще трепти,
както тлеят множество звезди.

Елена Николова

Posted in Без категория

До морето

Море…
Какво ми шепнеш пак в нощта?
Далеч си, не те чувам!
А как искам да съм близо аз до теб!
Да усетя пак топлия ти пясък под краката си!
Да усетя мириса ти!
Да те усещам!
Твоето безкрайно синьо царство е светът ми…
То ме кара да мечтая,
а какво е светът без мечти?
Копнея да се върна пак при теб!
Ах, море!
Изпълнено с – мечти,
радост
и тъга !

Йоана Петрова

Posted in Без категория