Бързо се изнизват дните ни-
Година цяла изминава
И множество неща се случиха-
Колкото се подредиха,
толкова се развалиха…
И започнах това пътешествие
На площада сред фойерверките златисти…
А после времето потече,
Пролетта намигна и намина,
Приятелства започнаха да се разпадат,
Приятелства започнаха да се градят.
Дойде и лятото горещо,
Когато топлина ни гали
И нови хора се явиха,
Грижовно водени от готини познати.
И бяхме все така щастливи,
Но имаше и мигове тъга…
Ала усмивките игриви
Стояха повече по нашите лица.
Отмина лятото и есен се понесе
От вятъра със жълтите листа.
Приятелства се сринаха,
Изчезнаха пък други,
Училище скова пак нашите сърца…
Ала подреждат се съдбите,
Някак се подреждат занапред.
Писането за мечтите
Сгражда моя бъдещ ред
И той по-зрял и по-човечен
Е с всяка крачка по асфалта на живота.
Остава там обаче
Едно чувство, че значимост няма
И едно море безбрежно
Ще пресъхне в грозна яма…
Дните ни минават толкоз бързо,
А толкова неща се случват покрай нас…
Годината започнах на площада
сред фойерверки – златни светлини,
ах, тя вече изминава,
какво ли още предстои?