Като бял цвят се раждаш през април,
аромат и мирис на промяна
и младостта така небрежно си прикрила,
с парфюм на нов живот обляна.
Идваш променена, бяла като пролетта,
носиш звук, мечти и радостта,
бързаш да измиеш безнадеждността
и живота да възвърнеш от смъртта.
Живееш пак със новородена сила,
с мъжка гордост и женска красота
и тъжните си сенки си прикрила
с пролетен букет от младостта.
Но колкото и жива да е тази пролет,
при теб ще дойде есента
и като на неотлетяла птица полет
животът ще изпее песента.
Ще паднеш от летене уморена
като бяла лястовица във нощта,
но вече няма да си бяла и запролетена,
а ще чакаш живота да изместиш със смъртта!
Антония Тодорова