“Много скръб,много мъки
изпитвах там по изгубеното
отечество.Умът ми,сърцето ми,
душата ми постоянно летяха към него.
Но ето,дойде ми вдъхновението
да напиша тоя роман и аз задишах пак
въздуха на България.”
Тези мисли споделя Иван Вазов с читателите си в предговора към едно от изданията на романа.”Въздухът на България”-това е действително най-точното определение за художественота атмосфера на “Под игото”.През цялото време,докато е в изгнание в Одеса,авторът диша въздуха на отечеството и черпи сили и вдъхновение,за да създаде най-прекрасните си произведения “Епопея на забравените” и романа “Под игото”.
Когато прочетох романа за пръв път,много го харесах и сякаш заживях с неговите герои.Те са толкова реални,истински, с български дух.И днес,когато отново си припомних книгата, разбирам , че Вазов наистина диша въздуха на България и наистина живее с нейните незабравими хора.Живее с тези, които се борят за своята свобода и заслужават да я получат,назависимо на каква цена.
Сам Вазов споделя: “Поставих си за цел да изобразя живота на българите с последните дни на робството и революционния дух в епохата на Априлското въстание.С усърдие и въодушевление аз се предадох на работата и заживях с образите на своето творческо въображение, усещайки голям подем.Повечето от действуващите лица са истински личности от Сопот,с други имена”
Героите на Вазовия роман са от различни слоеве на народа – организатори,участници и съчувствуващи на революционната борба за освобождение, врагове на борбата – чорбаджии и поробители.Те са стари и млади, представители на града и селото, на неуките и непросветените, мъже, жени и деца.
Силно впечатление в този роман ми прави смелостта до безумство на героите, влюбеността им в България до фанатизъм.Тези качества са достойни за възхищение и отличен пример за нас – младото поколение на България.
Моят любим герой от този роман е Бойчо Огнянов.Той организира народа за въстание, изгражда революционни комитети в страната, участвува в Априлското въстание.В негово лице писателят е показал най-характерните черти на българските революционери от онази епоха.
Самият Вазов споделя,че в образа на Бойчко Огнянов е вложил много от чертите на Левски.Огнянов печели симпатиите на всички, които го познават – понякога с постъпките и делата си, а друг път с речта си.Аз се възхищавам на качествата му- честност, благородност, сърдечност.Той е един скромен и тактичен млад човек, много образован и умен.Такива герои остават незабравими за цял живот.Той буди желание в мен за подражание.
Големият наш писател Георги Каравелов споделя за образа на Бойчо Огнянов:
“Огнянов стана мой любим герой.Неговото безкористно служене на народа, неговата всеотдайност във великата борба за политическо освобождение на България ме завладяха.Аз повтарях сцените и случките, които бяха свързани с тази борба и които най-много ми бяха харесали.За мен Огнянов стана като жив човек, с когото много пъти съм се срещал…”
Не бих могъл по-хубаво от това да кажа защо харесвам Бойчо Огнянов и с какво ме е пленил.Но със сигурност твърдя,че този герой ще остане незабравим за мен за цял живот.