Ария на измъчени души
просмуква се дълбоко – там
насред разбитите стени
на стар, самотен храм.
Скитник подслони се в него,
за да сподели и той тъга,
че загубил е цвета в небето
и потъва в безкрайна мъгла.
Изплака той всичката болка
и страдаше даже смъртта.
Храмът заплака от мъка,
а скитникът сам си умря.