Очите ти са ми познати
блестяха в онзи свят -
обитаваха тела на непознати,
сега живеят в ангела крилат.
Очите ти са ми познати
душата ти прозира в тях.
И нея срещах в непознати,
но сякаш теб откривах в тях.
Очите ти са ми познати.
Не си ли от преди познат,
или само брилянтини златни
ме замайват с чуден цвят?
Очите ти са ми познати!
Познах те! Ти си моят страх,
че сред хора непознати
ще загубя погледа познат.
* * *
Пак открих очите ти!
В тях разлято кадифе,
познах дори ръцете ти -
нежни като към дете.
Пак открих очите ти!
Отново са във непознат,
но познавам в тях душата ти,
прозира в огледален свят.
Пак открих очите ти!
Обикнах погледа ти свят!
Давам ти сега сърцето си
макар и да си непознат!