Поетите Ви пожелават много, много любов и щастие!

Мечта

Една мечта, неизживяна.
В сърцето си я крия аз.
Оглеждам се, но теб те няма.
Заслушвам се, не чувам глас.
Една мечта, почти замряла.
Опитвам да я съживя.
Чувствам, че съм я предала.
Ще мога ли да я спася?
Една мечта! Крещи, ала без глас!
Воплите в душата ми кънтят.
Самотна и отчаяна ридая аз.
Струните на моята любов трептят.
Една мечта. Да я скрия, но къде?
Наивната й упоритост мразя!
Не може и не иска да умра,
Отчаяно ме моли да я пазя.
Една мечта – обречена откакто е родена…
Напомня ми за твоите очи.
От силна ме превръща във сломена
И никога не спира да горчи…
Кристина Филипова
Спомени…
Спомени, спомени,
търкалят се по пода.
От тебе изгонени
измръзнали от злоба.
И уж тихо, без глас
в нощта се топят,
а от болка и ужас
не спряха да крещят.
Спомени, спомени
от мъка примряли
и думи неказани
отдавна заспали.
Сънуват и трептят
от студа между нас,
а да плача аз вече
останах без глас.
Спомени, спомени
вече изгоряха
и лъжите измолени
отдавна отлетяха.
А очите ми изсъхнаха
мръсни и голи.
Отдавна се затвориха
завинаги! Защо ли…
Спомени, спомени
търкалят се по пода.
От теб отдавна гонени,
измръзнали от злоба.
Гореща и отровна
кръвта им изтече
и нощта гальовна
прегърна ги вече.
                                                                                    Данила Минкова
Ивелина
Първите утринни лъчи пропукаха гъстата мъгла около прозореца на Ивелина.С макар и голяма трудност тя отвори пъстрите си очи и стана. Сънена все още,с чаша горещо кафе,тя излезе на тясната си тераска и се вгледа в току що разцъфналите черешови дървета в отсрещния парк.
За половин час успя да се приготви за работа и трагна с тежкото си куфарче към офиса.Минавайки за пореден път през същите улици,които вичи до болка познаваше през последните четири години,срещна познатата бездомна млада жена,живееща на ъгъла към главната улица.За пореден път Ивелина се спря и и даде на бързо приготвения сандвич,предназначен точно за нея.С нежния си и тих глас я поздрави с едно кратко: „Добро утро,г-жице Савова,надявам се днешната закуска да Ви хареса”. И с усмивка на лице и пожелание за лек и приятен ден,тя се запъти кйм работата си.В офиса се срещна с колегите и влезе в пушалнята за последна цигара преди работа.Изгасяйки я,издаде до болка познатата тежка въздишка и седна на бюрото си,зарови се в документите и се отдаде на поредния правен случай.
Точно в пет часа сърцето и издаде очакваното щастие от завършилият работен ден.Минавайки по пътя обратно,отново покрай едва закрепената „хралупка” на г-жица Савова,Ивелина я погледна с красивите си пъстри очи и премина.След десет минути се върна обратно с обещаното ог преди три дина одеало,целуна я по бузата и тахомълком се прибра вкъщи.
Студеният и апартамент я посрещна с мълание.Макар и обзаведен с най-новите мебели и техника по нейн вкус,Ивелина пак не се чустваше истински вкъщи.Легна в огромното си двойно легло,зарови се в пухкавите си възглавници и вече като по навик потъна в сълзи.С всяка изминала минута,дори секунда,тя все повече и повече се отдаваше на мъката си.Не можеше да издаде и звук от задушаващата я болка.Лека полека сълзите и изпяха приспивната си песен и Ивелина потъна в света на сънищата.
Озова се в празна малка бяла стая,а в нея,гледайки я,стоеше възрастен мъж.Дори и непознат,от него лъхаше уют и топлина,две неща,които Ивелина от дълго време не бе усещала.Мъжът се приближи до нея,обви я в топлата си прегръдка и тихо и прошепна на ухо: „Скоро ще разбереш за какво е отреден твоят живот”.
Ивелина се събуди от алармата на будилника и стана.Всичко минаваше като преди.Изпи чаша кафе на тераската,бързо се приготви за работа и грабна куфарчето си,но нещо не бе същото.Усещаше,че нещо не е както трябва.Тръгна по познатия път,отби към местенцето на г-жица Савова,но нея я нямаше.Нямаше го погледа и искрящ от доброта,нямаше го и мършавото и кученце,което и правеше компания през дългите самотни дни.С уплаха Ивелина заразпитва из квартала дали някой знае какво е станало с г-жица Савова.Най-накрая продавачът от отсрещния магазин и сподели,че рано сутринта една линейка е взела бездомната самотница.Без да се замисли,Ивелина се забърза към болницата.По пътя единствената мисъл в главата и бе,че ще направи всичко по силите си,за да помогне на Г-жицата.Трудно,но все пак тя откри стаята и и влезе.Силна болка прониза вече нараненото и сърце.гледката бе потресаваща.Почти безжизнената г-жица Савова лежеше на едно легло,постлано с тук там прокъсани чаршафи.В този момент Ивелина осъзна колко скъпа всъщност и е тази жена.Как нейният топъл поглед рано сутрин кара денят и дя придобие поне лека нотка на спокойствие и щастие.Сега този поглед го нямаше.От очите на Ивелина за първи път през живота и потекоха сълзи от умиление и обич.Без да се замисли тя се затича към най-близкият лекарски кабинет,за да разбезе какво всъщност е станало.Там откри лекарят,който е поел г-жица Савова като пациент.Много дълго и обясняваше какво се е случило,но накрая Ивелина разбра всичко.Тази мълчалива жена на ръба между живота и смъртта има само една възможност- да и се направи не каква да е, а сърдечна операция,за да се отворят отново нейните изпълнени с доброта очи.Жената,живяла почти цял живот в трудности,трябваше да се спреви с още една-болестта,която от много години всъщност е крала бавно живота и.Без да се замисли,Ивелина истреля: „Кога ще я оперирате?Не ме интересува колко струва!”. Но както е по закон,няма лесни неща в този живот.Трябва да се намери донор.
За дълго време  Ивелина промени живота си.Всяка сутрин тя ставаше по-рано и отиваше за половин час в болницата да види г-жица Савова преди работа,вечерта отново и така със седмици,до една определена веер.Докато тя бързаше към вкъщи се случи най-неочакваното.Кола,карана от поредния лекомислен шофьор,излезе от пътя и се зададе към нищо неподозиращата Ивелина.
В това време г-жица Савова,четейки подарената и от Ивелина книга,бе прекъсната от лекаря си.С усмивка на лице и неприкрита радост,той и съобщи,че е открит донор и до час трябва да започнат операцията. Щастлива и нетърпелива се обърна с думите: „Във ваши ръце съм”.
След дългочасова операция,вее в интензивното,г-жица Савова се отърси от упойката и първото нещо,за което се сети бе да каже на Ивелина, че вече е добре.Помоли една сестра да се свърже с нея,но след малко се върна с отговора,че не я е открила нито на работа,нито вкъщи.Минаха дни наред,г-жицата укрепваше все повече и повече,но отвътре я глождеше мисълта какво е станало с нейната грижовна приятелка.
Един от тези дни не притеснение,неочаквано лекарят влезе в стаята,но погледът му не бе така щастлив като преди.Тихо той седна на леглото до нея и с треперещ глас и съобщи,че Ивелина е претърпяла инцидент.Г-жица Савова усети как една огромна буца заседна в гърлото и и без да разпитва осъзна,че се е случило най-лошото.През сълзи попита кога се е случило,а лекарят отвърна: „Заради това исках да поговорим.Всичко е станало вечерта,когато те оперирахме.” В този момент г-жица Савова усети как сърцето и забърза своя ритъм.Допря ръка до гърдите си,нежно,тихо и с обич успя едва да отрони: „Благодаря ти,Ивелина,обичам те…”
                                                                                                                 Йоана Денчева
Насън
Последен поглед на последната ви снимка. Очи затваряш уморена. И нежен звук – звукът на тишината те обгръща. Луната тихо за любов нашепва. Нощта заспива, ти с нея, към свят на сънища пристъпваш. За този свят мечтаеш денем. Градина с хиляди цветя и птици, сред тях царят блаженство и любов. Китарен звън и слънчеви лъчи те съпровождат по незнаен път.
И ето го, любимият е там. Стои, с разтворени обятия те чака. Не наяве, не! Насън! Той пак е с теб, и ти си с него. Стоиш безмълвна, неподвижна. Сънят те прави толкова щастлива. Една усмивка – слънчева, невинна по алените устни се прокрадва, а в отговор- целувка. Така бленувана, мечтана. Един копнеж по нещо толкова желано те кара да трепериш.
Пристъпваш бавно, плахо го докосваш, от страх да не изчезне. Нали е сън, а не наяве. Подаваш му ръка, а той с прегръдка на неизречените думи ти отвръща. Сърцето ти напира да изскочи. С неговото иска да се слее, но уви,не може. Нали е сън, а не наяве.
Не, не искаш да си тръгваш, ала незнайна сила от нежната прегръдка те изтръгва. Сълзи по бледото лице се стичат. Опитваш да извикаш, но не можеш. Градината потъва в мрак. Не виждаш нищо друго освен един силует. Ти знаеш, че това е той-любимият. Стои и чака следващата среща.
Мигът бе сладък, ала свърши. Слънцето припряно те събужда. Денят тей дълъг ти се вижда. Тъй сив и мрачен,и студен, а уж е слънчево, красиво… Но този ден бледнее пред съня. Пред неговия блясък, пред неговата чистота. Пред срещата с любимия,
пред любовта…
                                                                                                                 Людмила Петкова
Кръговрат на любовта
Искам те, но те искам завинаги.. Нощ и ден само с мен да си истински.. Но само аз ли искам това?! Всеки човек го иска.. Всеки човек мечтае да отпие от сладкия вкус на любовта.. Но едно са фантазиите и мечтите, а съвсем друго – реалният живот.. Не можеш да се запознаеш с някого и след два дни вече да го обичаш, та ти дори не може да го харесваш..
Всички тези чувства са илюзия, момент на слабост.. Привлечена си от красотата на новия човек, от излъчването му; около теб започват да минават пеперудки.. И какво? Влюбена си? Не! Само ти се иска.. Не искаш да си сама.. Искаш да бъдеш обичана, да се чувастваш желана.. Да знаеш, че някой някъде постоянно мисли за теб..
Минават дни, седмици, месеци.. Ти си с този вече добре познат ти човек.. Харесвате се, не спирате да мислите един за друг.. Обичате се може би.. Но в един момент отношението му към теб се е применило. Станал е по-безразличен, по-груб.. Осъзнаваш, че си хлътнала до уши по него и си готова на всичко, а той не го оценява.. И пропадаш.. Пропадаш в черна дупка.. Скандал след скандал и.. край! Любовта започва с усмивка и завършва със сълза.. А ти, обръщайки поглед назад, виждаш тази усмивка, неговата очарователна усмивка.. Но виждаш още нещо.. виждаш сълзите по искрящите си бузи – тези несподелени сълзи, придружени с болка, нестихваща болка.. Разбито сърце.. Познато ли ти е?
Чувстваш се излъгана. Изоставена в разбития ти розов и влюбен свят.. Сама! Сама, докато не срещнеш отново „нов човек”, с „нова красота” и с „нова очарователна усмивка”.. и отново – пеперудките, летящи около теб, но този път по-малки.. А замисляла ли си се какво ще правиш в момента , когато тези пеперудки са толкова малки, че чак ги няма?! Запитвала ли си се дали можеш винаги да издържаш на този кръговрат? Можеш ли всеки път да събираш разбитото си на хиляди парченца сърце.. Заслужава ли си? Замисли се..
                                                                                                Светлана Владова