Презентацията на тема „Клубната дейност – възможност за осмисляне на свободното време“ е допусната за участие в Националната конференция „Училището – желана територия за ученика“.
Презентацията ТУК
Клубната дейност – възможност за осмисляне свободното време на учениците
Камелия Станчева, ПМГ ”Васил Друмев”
В пакета от иновационни методи за формиране на социокултурни и литературни компетентности в обучението по български език и литература, за развиване на комуникативните умения, за стимулиране на естетическите потребности и изграждането на хуманитарна ценностна система у учениците, заложени в ДОИ, не се отделя достатъчно внимание на организацията на свободното време на учениците. Целта на настоящата разработка е да представи ролята на клубната дейност за превръщането на училището в желана за учениците територия. Изложени са основните методически аспекти на инициирането, подготовката и провеждането на Коледната литературна работилница в ПМГ „Васил Друмев”. Организаторите са членове на Литературен клуб „Ерато” – 20 ученици с изявени и доказани вече в конкурси интереси в областта на поезията и прозата.
В някой късен час – след напрегнатите опити да се реши някоя сложна задача, чийто отговор най-после е получен, след прочита на някоя „скучна” книга от задължителния литературен материал, след поредния фрагмент по биология, математиците, биолозите, химиците от ПМГ сядат пред белия лист. Хаотични мисли търсят своята логика, неясни образи следват чувствата. Борба на думи, образи, редакции. Обсъждания, коментари, радост от получени награди, стаена болка от острата рецензия в рубриката „Първи стъпки” на списание „Родна реч” … Ето ежедневието на клуба.
От методическа гледна точка това е типична извънкласна организационна форма на обучение, която в основата си е колективна. Различните материали и доклади, подготвяни от учениците, създават възможност за творческа самостоятелна работа, при която се наблюдава избирателна актуализация на знанията по български език и литература. Излетите с учебна цел, литературните четения (Ден на поетическото пробуждане), честванията (Коледна литературна работилница, „Вино и любов”, „Пролет в Търновград”) привличат много други ученици не само за публика, но и за активни участници. Подборът и подготовката на материала за сайта на Литературния клуб изискват провеждане на факултативни занятия. Такъв разностранен тип извънкласна форма на обучение е предизвикателства към учителя. Необходими са сериозна методическа подготовка и висок професионализъм, а в много случаи и творчески умения, за да се предразположи ученикът към максимална изява и развитие на интелектуалните и творческите си заложби. От друга страна, това е възможност за апробация на някои иновационни техники и интерактивни методи, за които в предвидените от ДОИ три часа седмично не винаги има време за приложение.
Същността на Коледа като най-светъл християнски празник създава предварителна емоционална нагласа, която предразполага учениците към инициативност и активност в подготовката и провеждането на Коледното тържество. За да се разчупи традицията в честването на празника бе избран формата литературна работилница. Основните методически аспекти на извършените дейности са следните:
1. Предварителната подготовка започва с техника на визуализиране – „асоциативен облак”. Всяка двойка ученици в средата на работния си лист изписва асоциациите, с които се свързва с понятието „Коледа”.
2. Следва дискусия, при която се уточнява кои характеристики на празника ще намерят място в сценария. След формулирането на различни хипотези и обсъждането им се решава да се обърне внимание на смисъла на празника и образа на Снежанка. Приетата форма за речеви изказ е развлекателно-хумористичната.
3. Учениците се разделят на групи, в зависимост от задачите, с които предпочитат да се занимават:
Първа група подбира материал и изготвя сценария.
Ученикът, който ще се въплъти в ролята на Снежанка, се насочва към осъвременяване и пародиране на образа. (Приложение 1)
Друга група ученици подготвя диплянки с произведенията на членовете на „Ерато” (Приложение 2)
В своето изпълнение представените дейности се доближават до осъществяването на ролевите игри „Формулирай сам!”, „Бъди Снежанка в XXI век!”, „Оформи диплянка!”. Само че ако моделът на ролевата игра представлява сценарий, при който ученикът е поставен в „свят”, конструиран от учителя, то тук действа екип от равностойни партньори. Осъществява се своеобразен експеримент, в който учениците се справят с конкретни ситуации и поемат отговорности, за да изпълнят задължения, които и самите те са си вменили. Учителят споделя отговорността и солидарността в процеса на груповата работа и подтиква учениците към продуктивно творческо мислене.
3. Учениците се разделят на групи, в зависимост от задачите, с които предпочитат да се занимават:
Първа група подбира материал и изготвя сценария.
Ученикът, който ще се въплъти в ролята на Снежанка, се насочва към осъвременяване и пародиране на образа. (Приложение 1)
Друга група ученици подготвя диплянки с произведенията на членовете на „Ерато” (Приложение 2)
В своето изпълнение представените дейности се доближават до осъществяването на ролевите игри „Формулирай сам!”, „Бъди Снежанка в XXI век!”, „Оформи диплянка!”. Само че ако моделът на ролевата игра представлява сценарий, при който ученикът е поставен в „свят”, конструиран от учителя, то тук действа екип от равностойни партньори. Осъществява се своеобразен експеримент, в който учениците се справят с конкретни ситуации и поемат отговорности, за да изпълнят задължения, които и самите те са си вменили. Учителят споделя отговорността и солидарността в процеса на груповата работа и подтиква учениците към продуктивно творческо мислене.
4. По Коледа стават чудеса! Публиката е превърната в участници в „литературна игра със сюжети!” Ето конкретните условия, формулирани от ръководителя на Литературния клуб:
Дадени са три откъса от приказките: „Малката самодива” (Словенска народна приказка), „Султанка-мълчанка” (Турска народна приказка) и „Принцесата гълъбица” (Приказка от Моравия).
Задачата е да се състави нова приказка, в която да се използват основните сюжетни линии.
Щастливият край не е задължителен.
Основателен е въпросът защо приказката не е с Коледен сюжет. Не е ли по-естествено да се усети магията на празника чрез познатите образи на малката кибритопродавачка, чичо Скрудж и др.? Ето отново повод за дискусия (познавателна и оценъчна). Тезата, че Коледният сюжет е по-подходящ, се сблъсква с основателни притеснения познатите приказки да тласнат учениците към познати ситуации и образи. Отчетеният баланс на аргументи и контрааргументи полага становището за непознати произведения.
С цел ефектът на изненадата да бъде за всички, задачата за конкретния подбор се поема от ръководителя на Литературния клуб.
5. Предварително се определят четирима ученици от литературния клуб, които ръководят отборите, съставени от публиката. Влезли в ролята на „джуджета” (с външен знак червена шапка), в предвидения по сценарий момент те повеждат своите съотборници към подготвените за работа кабинети. В импровизираните литературни работилници ги чакат пликове с поставени задачи, върху който по регламент работят 30 минути.
6. По време на тяхното отсъствие членове на Литературния клуб представят свои творби, поместени в диплянката (Приложение 2)
7. След изтичане на определеното време отборите се завръщат и „джуджетата” представят сътворените варианти. На лице са доста интересни хрумвания, оригинални композиционни решения, точно дозирано осъвременяване и пародиране (Приложение 3). Това затруднява журито, съставено от членове на Литературния клуб, по обявеното предварително конкурсно начало налага необходимостта да бъде излъчен победител. Председателят мотивира избора. Има доволни. Има недоволни. Но и радостта, и разочарованието доказват удовлетворението на присъстващите от добре осмисленото свободно време.
8. На членовете на Литературния клуб им предстои да „заредят” сайта на Литературния клуб (www.pmg.org/erato). Единодушно приемат предложението на ръководителя на клуба извършените дейности да бъдат представени на конференцията „Училището – желана територия”.
В края на изложението се налага да направим следните изводи:
1. Свободното време на ученика не може и не бива да се разглежда самоцелно, като индивидуално личностно осъществяване извън училищната общност.
2. Училището може да възвърне своята привлекателност, като възстанови регламентираните извънкласни дейности и ги изпълни с реален смисъл за учениците, съобразно с тяхната възраст, заложби, интереси и стремежи за самоусъвършенстване.