Море

Posted on 26/03/2012 by admin

Море-обширно пространство от земното кълбо,покрито със солена вода.А дали това е определението за море?

То не бърза за никъде,винаги е там и те чака.Пред никой друг не можеш да довериш тайните,желанията и копнежите си така,както пред него.Кара те да се чувствашспециална,единствена,божествена…

Прочетете цялата статия

Звезди

Posted on 26/03/2012 by admin

Звезди небето озаряват

и радват детските очи,

ала горят и нараняват

нещастно влюбени души.

Звезди се раждат във очите

да припомнят нечий смях,

и бързо пламва във гърдите

желание за сладък грях

Звездите нищо не забравят

ревниво пазят всеки миг,

умират тихо и оставят

само спомена за своя лик.

Прочетете цялата статия

Две очи

Posted on 26/03/2012 by admin

Две очи ме молят да остана,

потънали в сълзи очи

и пак оставам неразбрана,

в очите ти това личи.

Две очи изгарят във омраза,

със гняв изпълнени очи

гледат ме с нескрита неприязън,

не знаят колко ме боли.

Две очи небето отразяват,

умрели в своя сън звезди

и споменът за мен забравят,

изтриват всичките следи.

Прочетете цялата статия

Насън

Posted on 26/03/2012 by admin

Последен поглед на последната ви снимка. Очи затваряш уморена. И нежен звук – звукът на тишината те обгръща. Луната тихо за любов нашепва. Нощта заспива, ти с нея, към свят на сънища пристъпваш. За този свят мечтаеш денем. Градина с хиляди цветя и птици, сред тях царят блаженство и любов. Китарен звън и слънчеви лъчи те съпровождат по незнаен път.

И ето го, любимият е там. Стои, с разтворени обятия те чака. Не наяве, не! Насън! Той пак е с теб, и ти си с него. Стоиш безмълвна, неподвижна. Сънят те прави толкова щастлива. Една усмивка – слънчева, невинна по алените устни се прокрадва, а в отговор- целувка. Така бленувана, мечтана. Един копнеж по нещо толкова желано те кара да трепериш.

Пристъпваш бавно, плахо го докосваш, от страх да не изчезне. Нали е сън, а не наяве. Подаваш му ръка, а той с прегръдка на неизречените думи ти отвръща. Сърцето ти напира да изскочи. С неговото иска да се слее, но уви,не може. Нали е сън, а не наяве.

Не, не искаш да си тръгваш, ала незнайна сила от нежната прегръдка те изтръгва. Сълзи по бледото лице се стичат. Опитваш да извикаш, но не можеш. Градината потъва в мрак. Не виждаш нищо друго освен един силует. Ти знаеш, че това е той-любимият. Стои и чака следващата среща.

Мигът бе сладък, ала свърши. Слънцето припряно те събужда. Денят тей дълъг ти се вижда. Тъй сив и мрачен,и студен, а уж е слънчево, красиво… Но този ден бледнее пред съня. Пред неговия блясък, пред неговата чистота. Пред срещата с любимия,

пред любовта…

Прочетете цялата статия

Тихият пролетен дъжд

Posted on 26/03/2012 by admin

Момичето беше затаило дъх, заслушано в песента на дъжда, на тихия пролетен дъжд. Чакаше нещо, чакаше любовта. ”Но любовта”-помисли си тя, ”чака я само онзи, когото тя вече е споходила”. А момичето никога не я беше срещало. Беше сама. Компания й правеше единствено дъждът, тихият пролетен дъжд. Дъждовните капки рисуваха бледи цветя по прозореца на стаята. Момичето стана. Прииска й се да танцува под дъжда, да се слее с магията му. Излезе, а нощта я целуна с хладен дъх на цветя. Всичко беше толкова спокойно и чисто. Целият град спеше и този танц на дъжда беше само за нея. Капките се надпреварваха коя ще целуне първа момичето. То знаеше, че няма да й сторят нищо лошо, искаха само да си поиграят с нея. Затова разпери ръце и се остави на нежните им ласки. Беше забравила за всичко и просто се наслаждаваше на мига.

Изведнъж усети нечия ръка на рамото си, но не се изплаши. Обърна се и видя най-красивите очи на света. Нима и друг беше предпочел дъждовната игра, вместо уюта на дома си?Откога ли я наблюдаваше?Толкова много въпроси изникваха в ума й, но непознатият вдигна пръст към устните й и прошепна:”Искам да споделя този миг с теб”. Прегърна я и, за първи път в живота си, тя се почувства щастлива. Потъна в бездънните му сини очи. През тялото й течеше ток, но болката беше сладка. Без думи, без смисъл, душите им се сляха в едно.

Момичето осъзна, че няма да чака повече. Беше открила любовта. ”Любовта! Чака я само онзи, който я крие дълбоко в себе си, който дори без да знае живее от кръвта й”. Сега щеше да дари тази безкрайна любов, която таеше в сърцето си от толкова време.

Дълго стояха и се гледаха мълчаливо. Говореха си само с очи, а дъждът миеше прегърнатите им тела. Под дъжда се беше родила любов, под тихия пролетен дъжд.

Прочетете цялата статия