„…любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправдата не се радва, а се радва на истината; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада …„
Любовта никога не отпада! Това бе мотото на проведената на 21ви февруари 2012 година среща на Литературен клуб „Ерато“ с проф. Радев, автор на Еротиката на любовта.
Лили:
Ела до мен с целувката безкрайна
на наште две обречени тела!
Ела! Като магия! Като тайна!
Ела, като безсмъртие ела!
Като звезда, умряла в изнемога
от сблъсъка на срещната звезда!
Ела! Изпепели ме в своя огън!
Сама стани на пепел! Но следа
подире ни в небето да остане!
И с нашта светлина тя да блести!
На нашто място да остане рана.
Но с друга светлина след нас огряна,
вселената ще ни обезсмърти.
Кайо:
Обичам всепоглъщащо,
неудържимо,
без слънце,
без памет,
без въпроси, без отговор,
без пощада,
без утеха,
без доказателства,
без присъда.
Любовта не се състои в това, двама души да се вторачат един в друг, а в това – те да гледат в една и съща посока.
Ралица Цанкова и песента на Орлин Горанов – „Светът е за двама“
Кристиян Костадинов и музиката на Емил Димитров.
Радослав Радев – нашият специален гост, автор на първата българска енциклопедия за еротиката на любовта!
Професор Радослав Радев:
- Досега подобно изследване не е правено. Как се спряхте на темата за еротиката?
- В последните години има значителни изследвания за българската еротика във фолклора и отделните изкуства – на Анатол Анчев, Флорентина Бадаланова, Валентин Ангелов, Алберт Бенбасат. Обособиха се и отделни галерии за еротично изкуство като „Възраждане” в Пловдив. Но цялостно и систематично проучване на българската еротика досега не е правено. Насочих се към тази тема, тъй като един от моите любимци Петко Славейков още през средата на ХІХ в. настоява да се събират еротични материали, защото те най-добре отразяват нашата душевност. Еротичното никога не може да бъде отвъд истината, защото е свързано с потребността от сътворяване на живот или поне на удоволствието от живота. Докато разбера това, ми отне доста време, а събирането на материалите продължи близо 20 години.
- Първоначално имахте ли идеята да съберете откритото в книга?
- В началото въведох темата за еротичното в лекциите си по методика на литературното обучение, защото вярвах, че учениците трябва да осъзнаят красотата му, а не само обсебващата агресивност на порнографията, която заля улиците и домовете ни. След това го потърсих в пластичното – това, което можем да изразим чрез движения и жестове – и после осъзнах, че в еротиката трябва да се научиш на цялата азбука, да не говорим, че и в самите букви, особено от глаголицата, се мислят като подбуждане на потентността.
- В интервю казвате, че еротичното е солта на живота, т.е. най-важното. Какво имате предвид?
- Еротичното е солта на живота, защото още древните го мислят чрез светлината, която носи човек в себе си. Д-р Найден Шейтанов го нарича благовестие, защото то прави възможно мъжът – любодей, и жената – любоема, да се преобразят в любосходи. То е солта на живота, защото единствено в еротичното умът не е победил ръката, жадуваща самостойност, когато гали, подбужда, рисува тялото, усуква желанията като в рибарска мрежа и помни. Паметта на ръката подбужда сърцето.
Любовта е поезията и слънцето на живота и в произведенията на учениците от Литературния клуб.
Аз и ти сме вода и сме земната твърд… Няма край, нито има начало… Просто миг – който тайно душите събра… Ти и аз сме сега и сме цяло!
Тихо плискат се малки вълни във нощта… Светлината отдавна угасна… Но морето е живо и прегръща брега… А брега го целува тъй страстно…