Среща на Литературен клуб „Ерато“ с проф. Радев

„…любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправдата не се радва, а се радва на истината; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада …„

 

Любовта никога не отпада! Това бе мотото на проведената на 21ви февруари 2012 година среща на Литературен клуб „Ерато“ с проф. Радев, автор на Еротиката на любовта.

 

 

Лили:

Ела до мен с целувката безкрайна

на наште две обречени тела!

Проект „Успех“

От 18ти февруари 2012 Лературен клуб „Ерато“ с ръководител Камелия Станчева работи по проект „Успех“.

ЦЕЛИ:

  1. Да се организира ателие по творческо писане, където учениците да имат възможност за теоретични и практически занятия, свързани с  трите основни литературни рода: лирика, проза, драма.
  2. Да се организират срещи със съвременни творци и видни общественици, имащи принос за развитието на българската литература.
  3. Да се установи контакт и ползотворно сътрудничество с медиите и културните институции в областта.
  4. Целогодишно ангажиране в  литературни четения, вечери, участия в конкурси,поетически рецитали.
  5. Запознаване  с особеностите на фолклора в родния край, проучвателска и събирателска дейност, представяне на основни обредни дейности.

Полет

Да полетиш от края на света –

истинско, вълшебно приключение.
И аз пристигнах там сама,
за да получа вдъхновение.
Но ето … появи се ТИ –
прекрасен и недостижим
Posted in Без категория

Отново залеза изгаря

Отново залеза изгаря
във морска бездна се топи.
Водата радостна омайва
звездите с алени очи.

И някъде в зелената морава
блестят и лунните лъчи.
В небето облаче се появява
със вятър за любов шепти.

Posted in Без категория

Загубих го отново

- Загубих го отново! Къде отиде? Върни се! – крещеше момичето – Моля те, не ме карай да те гоня! Мирослав, помогни ми!
Тя упорито търсеше нещо, което все й се изплъзваше – скриваше се ту зад някой шкаф, ту под някоя дреха, после излизаше на улицата, побягваше с всичка сила и тя оставаше все на крачка зад него. Мислите препускаха в главата й също като нещото, което гонеше. Не можеше да проумее как се пренасяше от място на място – ето пак – от мръсната улица, момичето тичаше по мокрия пясък и викаше:

Posted in Без категория