в цъфналата ръж

и целуне този някой

някого веднъж…

То не бърза за никъде,винаги е там и те чака.Пред никой друг не можеш да довериш тайните,желанията и копнежите си така,както пред него.Кара те да се чувствашспециална,единствена,божествена…

и радват детските очи,

ала горят и нараняват

нещастно влюбени души.

Звезди се раждат във очите

да припомнят нечий смях,

и бързо пламва във гърдите

желание за сладък грях

Звездите нищо не забравят

ревниво пазят всеки миг,

умират тихо и оставят

само спомена за своя лик.

потънали в сълзи очи

и пак оставам неразбрана,

в очите ти това личи.

Две очи изгарят във омраза,

със гняв изпълнени очи

гледат ме с нескрита неприязън,

не знаят колко ме боли.

Две очи небето отразяват,

умрели в своя сън звезди

и споменът за мен забравят,

изтриват всичките следи.

Тези мисли споделя Иван Вазов с читателите си в предговора към едно от изданията на романа.”Въздухът на България”-това е действително най-точното определение за художественота атмосфера на “Под игото”.През цялото време,докато е в изгнание в Одеса,авторът диша въздуха на отечеството и черпи сили и вдъхновение,за да създаде най-прекрасните си произведения “Епопея на забравените” и романа “Под игото”.

Преди Робинзон Крузо да се озове на самотния остров, той бил нормален човек като всички останали, но не знаел как да се справя с трудностите. Главният герой е млад и неопитен, когато попада на самотния остров. Озовавайки се там, той научава какво всъщност е животът, разбира се, с цената на много болка и страдание. Животът го е пречупил, подиграл се е с него. Единствен оцелял, откъснат от света, от хората, от всичко, което е обичал и, на което е държал, просто заради една прищявка на съдбата. Срещнал се с реалността, принуден да се радва на изворната вода, когато е свикнал да пие вино, да говори с котки и кучета, вместо с хора, да превърне куче в най-добрия си приятел, да си ушие дрехи, когато никога не е хващал игла, да открие в Библията утеха във времето, в което всички отричат религията. Робинзон Крузо не престава да се бори с предизвикателствата на съдбата. Страшно е да не знаеш какво ти предстои, но си заслужава. Робинзон Крузо успява да оцелее и дори да създаде свой собствен свят, да подреди живота си на острова, защото е съобразителен, умее да разсъждава правилно и да взема добри решения. Разбира се, не е лесно да си сам и това също е едно голямо предизвикателство – знаеш, че разчиташ на собствените си сили и умения, а когато изпаднеш в беда, няма кой да ти помогне. Но въпреки всички трудности Робинзон оцелява, а неговата съобразителност и изобретателност са възнаградени и той се връща отново в цивилизацията. Някои хора биха съжалили Робинзон, че е прекарал двадесет и осем години в самота и изолираност от цивилизацията. Аз обаче не го съжалявам, а му се възхищавам. Тези двадесет и осем години не са били загубени. Робинзон Крузо се е научил да се справя с всяка една ситуация, да решава сам своите проблеми и по този начин е натрупал голям житейски опит. Затова мисля, че няма защо да го съжаляваме, той е постигнал една от основните цели в живота на всеки един от нас – да се запази като разумно същество, да не полудее сред диваците и най-важното – не само се е съхранил като личност и душевност, а се е превърнал в истински Човек. Това е животът – борба, борба и пак борба!

Трудно е да се живее, когато си сам, когато няма кой да те окуражи да продължиш напред, когато няма кой да ти покаже грешките, когато всичко е в твои ръце.

Когато съдбата те притисне – боли. Никой не се е родил научен и на никого не му е било обещано сбъдване на мечтите. Точно затова смятам, че ние сме тези, които трябва да изградим съдбите си и да превърнем мечтите си в реалност. И най-важното – ние можем да го направим. Жив пример за това е Робинзон Крузо, който създава не какво да е, а нова цивилизация, нов свят. Това потвърждава идеята, че човек е творец на собствения си живот и много малко неща могат да му се опрат по пътя към целта, която преследва.

Човекът е могъщо същество, което може да постигне много. Той просто не трябва да злоупотребява с мощта, която притежава и да познава добре границите й. Ако тези условия бъдат изпълнени, то твърдението „Всичко е възможно. Невъзможното просто отнема повече време“ е в сила за всеки.

Никой не знае какво го очаква и какво ще му се случи, а няма нищо по-стряскащо от това, да не знаеш какво ще стане с теб. Понякога толкова силно ти се иска да се случи нещо, а  съдбата ти се изпречва на пътя. Тогава какво? Дали трябва да се примирим? Има два варианта: или да тръгнем срещу съдбата си и да се изправим пред всевъзможни предизвикателства, да рискуваме и да сгрешим, да загубим в тази битка, или да се оставим и да чакаме, да видим какво ще стане, но и при този случай е твърде възможно да сгрешим, защото може би това предизвикателство ни е било спуснато от съдбата, за да се борим, и за да не се предаваме. Но как да разберем кое е вярно, ако сърцето ни е в абсолютен разрез с разума? Мисля, че сърцето би трябвало да надделее, но все пак винаги има едно „но“… Има и едно успокоение, че ако сбъркаме, след това ще сме по-силни, по-мъдри и по-разумни. Именно Робинзон Крузо, минавайки през  “ада“, успява да съхрани човешкото в себе си.

Ако всеки един от нас си вземе поука от всички грешки, които е допускал в живота си и оцени това, което е получил, ще се научи, че трябва да живее и никога да не се предава. По този начин целият ни заобикалящ свят ще бъде много по-различен и хората ще са щастливи, защото са се справили с предизвикателствата на съдбата.

                                       Написала: Лили Евгениева Великова

Бебета, деца, големи, зрели хора.